Философия на преподаване

"Въображението е по-важно от знанието. Докато знанието описва това, което вече знаем и разбираме, въображението ни насочва към всичко онова, което предстои да открием и създадем."                                                                                                                                       (Алберт Айнщайн)

За мен учителската професия носи голямо удовлетворение, но и поставя редица предизвикателства. Тези предизвикателства са свързани с дългосрочния резултат от образователния процес - достатъчни и адекватни ли са преподаваните знания и умения да осигурят добра житейска реализация на учащите. От друга страна, трябва да се подчертаят и сериозните отговорности, които всеки учител и педагог носи в ежедневната си работа. Чрез преподаването се ангажираш да въздействаш върху изграждането на знаеща и можеща, отговорна и креативна и не на последно място свободна личност. От качествената работа на учителя зависи до голяма степен перспективата и шансовете на младите поколения, а от там и бъдещето на обществото и на държавата. Разбира се, трудът на учителя трябва да бъде подкрепян и от държавните институции, и от обществото (родители, неправителствени организации, бизнеса, научните институти).

Най-голямата награда за мен безспорно и винаги е полученото признание и благодарността на учениците ми за моите усилия и отдаденост. Намирам удовлетворение в постиженията на моите ученици, като хора и бъдещи професионалисти. Награда за мен са дори добронамерените критики на бивши или настоящи ученици, защото те представят друга гледна точка и помагат да осмисля свои грешки или пропуски и да ги коригирам.

Личният ми стил на преподаване не е нещо постоянно във времето. Той се надгражда, коригира и променя, в зависимост от интересите и възможностите на учениците, от новите технологии и др. Искрено вярвам, че приемствеността в преподаването е нещо изключително важно. За да можеш да надграждаш, трябва добре да познаваш опита на другите, да ползваш работещите практики и да ги развиваш и усъвършенстваш. Затова моят стил на преподаване е иновативен, креативен, но той се основава на опита, на познанията и на постигнатото до момента.

Взаимното доверие предполага добронамереност и откровеност в общуването между мен като учител и учениците, към които е насочено преподаването. Всеки трябва да се почувства като партньор в едно общо начинание, каквото е учебният процес. Давам възможност всеки ученик да се чувства достатъчно свободен да изразява собственото си мнение, да споделя спокойно възгледите си и вълненията си, притесненията си.

Друг важен подход е привличане и задържане на интереса на учениците, което е важно за постигането на добър краен резултат. Творческа атмосфера, откритост, партньорски взаимоотношения, без да се налагам, като ги провокирам да търсят собствени идеи. Съобразявайки се с индивидуалността на всеки един ученик, трябва да се опра на неговата идея, да го мотивирам и предразположа, да му дам възможност да е съпричастен и активен участник. Да изисквам, но и да му дам творческа свобода, т.е да споделим отговорността си.

Други важни прийоми са свързани с повишаване атрактивността на учебния материал, като се ползват съвременни технологии (мултимедийни и интерактивни презентации, електронни и видео уроци, рисуване и проектиране на компютър), ползване на разнообразни източници на информация, постоянна комуникация между учител и ученик в електронна среда. Провеждането на обучението на открито, в музея или изложбената зала, участието в конкурси, пленери, изложби, проекти.

Не на последно място е подходът към оценяването на ученическия труд. Ползвам различни форми (практически задачи, конферанс, състезание, тестове). Ясно се представят критериите за поставяне на крайната оценка, което осигурява доверието на учениците в достоверността на оценяването им.